Равносметка

Мисия на неправителствената организация

Да съдейства "средният българин", който е все още само статистическо понятие да се ангажира с борбата с корупцията. Също така "средният българин" е този който може да промени представата за България в международен аспект.

Цели на организацията

Да съдейства "средният българин", който е все още само статистическо понятие да се ангажира с борбата срещу корупцията. Също така "средният българин" е този който може да промени представата за България в международен аспект.  
 
Групата на Зелените в Европарламента през 2018 г. е представила доклад „Цената на корупцията”, по повод Международния ден за борба с корупцията. За България цената на корупцията е 11 млрд. евро годишно, което е 14% от нейния брутен вътрешен продукт (БВП). От всички държави от ЕС в доклада, само Румъния е пред България. Докладът се позовава само на официални данни, които са предоставени от службата за борба с измамите ОЛАФ, доклади на Европарламента, статистическата служба Евростат – Еврокомисията. Вероятно накои от данните са спорни.  
 
Цената на корупцията, за България, сравнена с данните от бюджета, за да бъде установено как се отнася корупцията към отделните пера в държавните бюджети е приблизително следната: три пъти по-голяма от бюджет за здравеопазване, 2.4 пъти по-голяма от бюджета за пенсиите, 6 пъти по-голяма от бюджета за образование. В доклада е направено и сравнение как се отразява корупцията на покупателната способност на средния българин в продукти: т.е. продукти, които всеки би могъл да си купи и които корупцията изяжда: 2198 хляба по 1 кг годишно (6 кг на ден), 1472 бири годишно (по 4 на ден), 1345 бутилки вино годишно (по 3 на ден). И в много други изследвания е констатирано, че половината от българите са на мнение, че корупцията се е влошила през последните 2-3 години. Затова и в продължаващите повече от месец протести в София и областните градове основното искане е за премахване на корупционните практики чрез смяна на правителството, промяна на Конституцията и реформиране на прокуратурата.  
 
Цели на организацията  
 
Усилията на сдружение "Равносметка" са насочени да съдейства "средния българин", който е все още само статистическо понятие, да се ангажира с борбата срещу корупцията. Също така "средният българин" е този който може да промени представата за България в международната общност. През 2011 г., в България г-н Саймън Анхолт, експерт по представяне на държави пред международната общност, представи пред членове на правителството становище за промяна на „представата за България в международната общност”. Т.е. да бъде променена представата за България като страна с високо ниво на корупция. Изразеното становище е, че рекламата в туризма не е ефективно средство за тази промяна. В този смисъл, ние сме убедени, че работим в правилната посока и ще намерим и съмишленици.  
 
Затова сдружението е ангажирано  
- да съдейства в борбата срещу корупцията на държавно, правителствено ниво и местната администрация, така както е определена в доклада на комисията до европейския парламент и до съвета относно напредъка на България по механизма за проверка и сътрудничество/SEC(2008) 2350/ от 23.7.2008 г.  
- да допринесе зе издигане на социалния статус на "средната класа", който е в пряка зависимост от корупцията,  
- за постигане на демократизация и деидеологизация на административните структури в държавната, правителствената и местната администрации с цел да бъдат гарантирани законните права на българските граждани,  
- да насърчава българските граждани да участват в граждански инициативи за борба срещу всеобхватната корупция в България.  
 
В продължение на 20 години за тези ангажименти сме представили сигнали до прокуратурата (трицифрено числа), адмнистративни, граждански и наказателни дела (трицифрено число). След 2000 г. методично и последователно сме запознавали с проблемите на „БруталнаТА корупция” в община Червен бряг (ОбЧб) и средни и малки общини всички държавни и правителствени институции, съдебната власт в България, от секретар на МВР до Президент. Последните подадени материали са: вх. № 94-00-510/1.3.2019 г. – Президент: вх. № ПГ-8194-Н-9/1.3.2019 г. – Председател на НС; вх. № 1426/02 от 1.3.2019 г. – Министър-председател; вх. № PRB201900720363I/1.3.2019 г. – Главен прокурор. Т.е. тези проблеми са представени на трима Президенти на България, 5 председатели на НС, 5 министър-председатели, ВСС, всевъзможни комисии за борба с корупцията, БОРКОР и Омбудсман. Констатирали сме, че с решаването на тези проблеми на средния българин, повечето от цитираните институции нямат „интерес” да се ангажират.  
 
В предаването „Лице в лице” по БТВ на 30.4.2019 г., независим кандидат за ЕП определи състоянието на държавата с „корупцията в съдебната система”. Т.е. реализирането на доктрината „Корупцията е държавна политика в България” е посредством „корупцията в съдебната система”. Неефективната съдебна система означава и липса на професионален морал. В предишен Доклада за Мониторинг е констатирано „Можеше да се очаква комисията за професионална етика да следи за безупречния интегритет на магистратите, но ВСС не е превърнал професионалната етика в свой основен приоритет. Поради това му е трудно да разсее продължаващите съмнения за политическо влияние върху вземането на решения”. В продължение на 20 години ние сме уведомявали ВСС за „професионалната етика на магистрати от съдебен район Плевен, но резултат няма. ВСС вече 20 години бездейства по отношение на РСЧб, РПЧб. Именно затова трябва да бъдат насърчвани българските граждани да участват в граждански инициативи за борба с всеобхватната корупция в България.  
 
За големите градове, в средствата за масова информация се представят примери за „апартаментгейт”. За малките и средни общини е може би удачно да бъде разгледана темата за „земягейт”. Например в ОбЧб „паралелна държава” със съдействията на общински съвет, общинската администрация, служба „Земеделие” са иззели функциите на Държавата и със съдействието на съда, прокуратурата, полицията „нацинализират” земеделски земи частна собственост. Затова съдебната система, органите на МВР, представители на изпълнителната власт, общинската администрация, в ОбЧб, работят с физическо лице/юридическо лице с ЕГН/Булстат 136693. Темата за „земягейт” за всички малки и средни общини в България може да бъде разгледана и във връзка с усвояването на бюджетни средства от ЕС по СЕПП и СНД, арендуване на земеделска земя, отдаване на концесии. В края на 2020 г. започва работа Европейската прокуратура, с новия европейски главен прокурор г-жа Лаура Кьовеши. След като Държавата не желае да обърне внимание на физическо лице/юридическо лице с ЕГН/Булстат 136693, „усвояването” (присвояването) на бюджетни средства от ЕС по СЕПП има и друга възможност за установяване на злоупотребите, корупцията. Средствата за масова информация са претрупани с отразяването на така наречената „политическа корупция” (В публикация на Трансперанси интернешънъл (2009 г.) са дадени определения на понятията „корупция” - Политическа корупция, Голяма корупция и Малка корупция). Малката корупция, която е в сянката на Политическата корупция и се проявава в по-умален мащаб в малките и средни общини и като всяка корупционна пирамида, целта й е да бъде узаконено заграбеното през изминалите 30 години, за да бъде предадено на следващото поколение което да продължи „БруталнаТА корупция”. В този смисъл понастоящем се извършва преразпределяне на заграбеното чрез корупционни схеми в корупционната пирамида „Корупцията е държавна политика в България”, което ще продължи също 25 – 30 години.

Този уебсайт е осъществен с помощта на www.ngobg.info